10/02/2018
Стори ми се, че те имам Мамо!
Присъни ми се мамо-не греша.
Водица ми поиска и приседна.
Помогна ми плачът да заглуша,
и право във очите ме погледна!
"Кажи ми дъще" - рече с полуглас.
"Щастлива ли си, чуваш ли децата?
Кажи за всичко ставащо у нас" -
и нежно ме погали по главата..
Разказвах дълго, милвах те..живях,
и стори ми се, че те имам мамо,
за този сън тъй дълго си мечтах,
гостувай ми, дори за малко само!
За първи път намразих те Зора!
За първи път горещо ти се молих,
да ми оставиш още от нощта,
дори вратата бързичко затворих..
Обърнах се и втренчих се натам,
където мама тихичко седеше-
отишла си е : - Как не те е срам
Зора, тя тъкмо плитка ми плетеше..
Разплаках се безсилана..и на глас,
гореше ми от мъка и обида,
че аз отново мамо не успях-
за ранно цвете в двора да отида..
Присъни ми се мамо- не греша!
Красимира Христова