27/07/2024
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЪРВИТЕ ТРИ БЪЛГАРСКИ ЕЛЕКТРОМОБИЛА, ПРОИЗВЕДЕНИ ПРЕЗ 1966, 1967 и 1970 г. 🚗🔋
Смелостта на българските инженери се гради върху бързо растящото родно производство на електрокари, започнало още през 1952 г., когато сме произвели първия български електрокар. (40 години по-късно, през 1992 г., стигаме до 1 500 000 произведени кари и ги изнасяме по цял свят.) 🌍
През 60-те години България има сериозно предимство сред световните елмобилни конструктори заради развитото ни производство на електрокари. За неговите нужди в БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ). 🏭🔧
315-1 (ПИОНЕР-63)
Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ) създава първия български, а и изобщо източноевропейски, електромобил. Завършен през 1966 г., но не е представян официално. Двуместната каросерия има кардан с главно предаване и диференциал, който и в двата случая е от ЗАЗ-965. Дизайнът и типът на каросерията е открита и изработена от листова ламарина. 🚘
ПИОНЕР-63 (ПИОНЕР-67)
Това е вторият български елмобил, произведен през 1967 г. Той е "лека кола за два пътника", както разказва статията в тогавашното списание "Наука и Техника". Електрическият двигател с мощност 6.3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на машината е едва 850 килограма. 🚗
Той е първият професионален опит за създаването на модерен пътнически електромобил в България. Работата по изработването на прототипа, обозначен като 315-2, започва през септември 1966 г. Неговият екстериор първоначално е изпълнен от стиропор и восък в естествена големина, след което са свалени калъпи, в които е отлята и стъклопластовата каросерия. Пионер-63 през септември 1967 г. е изложен на Пловдивския панаир. В неговата конструкция са използвани много готови компоненти и части, като например предния мост и кормилната уредба, които са взети от „Запорожец“. 🚙
Проектиран и конструиран от колектив на НИПКИЕМ. Използва оловни акумулаторни батерии, проектирани за него в БАН. Заслугата за запазването на единствените две снимки е на ст.н.с. ІІ ст. д.т.н. инж. Евгени Танчев, отговорен конструктор на каросерията. 📸
ЕЛМО-70
Третият български елмобил използва каросерия на "Москвич-426", като я модифицират почти изцяло. Диференциалът е отстранен и заменен с електромотор, свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4.67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи едва 65 кг. Коефициентът му на полезно действие е 85% - близо три пъти над конвенционалния двигател с вътрешно горене, използван от "Москвич". 🚘🔌
Истинската новост в Елмо-70 обаче е батерията, създадена в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. По същото време електрическите прототипи на Ford ползват оловни батерии с капацитет 5.75 киловатчаса, в Япония Hitachi разработва никелово-цинкови с капацитет 24.9 кВтч, а българската е цинково-въздушна, с капацитет цели 40 кВтч. На всичкото отгоре тя е значително по-лека от японската разработка - 400 кг срещу 697 за продукта на Hitachi. 🔋
ЕЛМО-70 не е особено бърз - развива до 60 км/ч. Но за сметка на това пробегът й напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили - той е 240 километра в реални условия, както показват изпитанията по столичното Околовръстно шосе ("Наука и Техника" описва как при първите тестове шофьорът бил спрян от любопитен катаджия, защото колата не издавала звук. Оказало се, че изпитателят си е забравил документите в лабораторията). 🚔
